Как КС стана политически орган
Десетима висши съдии са претенденти за двете свободни позиции в Конституционния съд. В сряда изтече крайният период за номиниране на кандидатите, а в петък ще се организира гласуването. Петима от тях са номинирани от Върховен касационен съд, а останалите петима – от Върховен административен съд. По традиция съдиите избират по един магистрат от двете висши съдилища. В началото на октомври Народното събрание избра гражданския арбитър от Върховен касационен съд Красимир Влахов за член на Конституционен съд. Все още се чака решението и на президента Румен Радев.
Дотук няма особени кавги около избора на конституционни съдии, а множеството медии подхождат разсеяно към номинациите и процедурите. Разбира се, напълно обичайно номинираните бяха оповестени в последния миг, имената им не бяха огласени по-рано. Това се случи както с мястото от парламентарната квота, по този начин и с двете позиции, които би трябвало да бъдат попълнени от правосъдната власт. Съвсем явно ще се случи и с квотата на президента.
На първо четене всичко наподобява като да не породи скандал. Подобна констатация обаче би била прибързана и - в случаите досега – погрешна. Опитът до момента демонстрира, че обичайно изглеждащи или не чак толкоз, в началото имената на определените конституционни съдии (с изключение на прецедента Венета Марковска) не създават кой знае какъв публичен скандал, както в случаите с избор на членове на Висш съдебен съвет, да вземем за пример. При първото по-значимо решение на Конституционния съд обаче излиза наяве, че самостоятелните магистрати там са прекомерно малко. И те най-често си личат по особените отзиви, с които в последна сметка не трансформират постоянно не правно, а политически обоснованите решения.
Примерите
За какво става въпрос? През 2013 година конституционните съдии резервираха депутатския статут на скандалния депутат и неуспешен началник на ДАНС Делян Пеевски, макар че той в действителност бе влезнал в контраразузнаването.
Миналата година пък поради изтекла информация от Конституционен съд, депутатът Делян Добрев (ГЕРБ), който подаде оставка, а Народното събрание не я одобри, изтегли волеизлиянието си месеци откакто го бе сторил, защото в противоположен случай конституционалистите нямаше по какъв начин да не постановят, че би трябвало да напусне Народното събрание, защото оставка не се гласоподава. След “предупреждение ” от тях обаче Добрев тихомълком изтегли оставката си половин година, след бе импортирана и отхвърлена от парламента.
Случаят " Делян Добрев " е индикативен за кадруването в България
Не по-малко необичайно бе решението на Конституционен съд по проблема с Истанбулската спогодба. Важен колорит в тази ситуация бе, че през медиите проби неофициалната информация по какъв начин магистратите ще “измислят причини ”, че документът опонира на главния закон у нас (въпреки че юридически специалисти от разнообразни области твърдяха друго). Като главна причина за това импровизирано бе изтъквано, че в случай че решението е друго ГЕРБ ще би трябвало да поддържат конвенцията, но Патриотите не, и по този начин държавното управление щяло да изпадне в рецесия. Т.е. главният мотив бе политически и напълно не обвързван с конституцията.
Същият Конституционен съд реши при започване на актуалната година, че поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които делата за корупция против лица от върховете на властта бяха трансферирани от общите в профилираното съдилище, не опонират на конституцията. И че Народното събрание (НС) има право да основава съдилища с всякаква специализация, стига това да дава отговор на политическата му воля и на политическата целенасоченост. Решението бе взето макар експлицитния текст в главния закон, че “извънредни съдилища не се позволяват ”.
Втора камара на Народното събрание
Ката цяло Конституционният съд в България от дълго време не е страж на конституцията. Постепенно той се трансформира в нещо като Горна камара на Народното събрание. И в поръчител, че в случай че някой успее да пробие и да опита да разобличава статуквото, ще има кой да спре въпросните опити. Тъкмо Конституционният съд, прочее, е органът, който би трябвало най-вече да се вълнува от правовия ред в България, разделянето на управляващите и да работи срещу опитите за покоряване на правосъдната система. За жал обаче години наред в обществото се вижда, че магистратите, достигнали тия високи постове, се отплащат на статуквото с политически обосновани решения.
Българският Конституционен съд се е трансформирал в нещо като Горна камара на Народно събрание
Именно затова не изненадва фактът, че част от така наречен съпротива в Народното събрание (ДПС) подкрепи издигнатия от ръководещите арбитър Красимир Влахов за член на Конституционен съд. Освен приличното си магистратско минало той обаче се отличи с това, че преди време не видя проблем в писането на есемеси от премиера към съдии. В този смисъл не е инцидентен и фактът, че останалата част от т.нар съпротива в лицето на БСП не поддържа Влахов, само че пък и не се възпротиви изключително на избора му, нито предложи конкурентна кандидатура. По тази скица дава обещание да протече и изборът на квотата на съдилищата. А най-вероятно и на президента Румен Радев.
Един български феномен
В цялата обстановка има обаче един непонятен факт: за какво откакто и ръководещи, и съпротива, а постоянно и магистрати (а за какво не и журналисти) подминават някак разсеяно попълването на квотите в Конституционен съд, по-късно ужасно се изненадват от политически украсените решения на същите тези съдии? В последна сметка обаче нехайството – било то единствено демонстративно и маскировъчно за други процеси, течащи на заден декор в правосъдната власт, или било поради неспособност за способена опозиция, ражда феномен: тези, които би трябвало да пазят главния закон от политически нападения не просто не го вършат, а освен това – те аргументират въпросните нападения и нерядко пазят политиците от главния закон.
Автор Полина Паунова
Дотук няма особени кавги около избора на конституционни съдии, а множеството медии подхождат разсеяно към номинациите и процедурите. Разбира се, напълно обичайно номинираните бяха оповестени в последния миг, имената им не бяха огласени по-рано. Това се случи както с мястото от парламентарната квота, по този начин и с двете позиции, които би трябвало да бъдат попълнени от правосъдната власт. Съвсем явно ще се случи и с квотата на президента.
На първо четене всичко наподобява като да не породи скандал. Подобна констатация обаче би била прибързана и - в случаите досега – погрешна. Опитът до момента демонстрира, че обичайно изглеждащи или не чак толкоз, в началото имената на определените конституционни съдии (с изключение на прецедента Венета Марковска) не създават кой знае какъв публичен скандал, както в случаите с избор на членове на Висш съдебен съвет, да вземем за пример. При първото по-значимо решение на Конституционния съд обаче излиза наяве, че самостоятелните магистрати там са прекомерно малко. И те най-често си личат по особените отзиви, с които в последна сметка не трансформират постоянно не правно, а политически обоснованите решения.
Примерите
За какво става въпрос? През 2013 година конституционните съдии резервираха депутатския статут на скандалния депутат и неуспешен началник на ДАНС Делян Пеевски, макар че той в действителност бе влезнал в контраразузнаването.
Миналата година пък поради изтекла информация от Конституционен съд, депутатът Делян Добрев (ГЕРБ), който подаде оставка, а Народното събрание не я одобри, изтегли волеизлиянието си месеци откакто го бе сторил, защото в противоположен случай конституционалистите нямаше по какъв начин да не постановят, че би трябвало да напусне Народното събрание, защото оставка не се гласоподава. След “предупреждение ” от тях обаче Добрев тихомълком изтегли оставката си половин година, след бе импортирана и отхвърлена от парламента.
Случаят " Делян Добрев " е индикативен за кадруването в България
Не по-малко необичайно бе решението на Конституционен съд по проблема с Истанбулската спогодба. Важен колорит в тази ситуация бе, че през медиите проби неофициалната информация по какъв начин магистратите ще “измислят причини ”, че документът опонира на главния закон у нас (въпреки че юридически специалисти от разнообразни области твърдяха друго). Като главна причина за това импровизирано бе изтъквано, че в случай че решението е друго ГЕРБ ще би трябвало да поддържат конвенцията, но Патриотите не, и по този начин държавното управление щяло да изпадне в рецесия. Т.е. главният мотив бе политически и напълно не обвързван с конституцията.
Същият Конституционен съд реши при започване на актуалната година, че поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които делата за корупция против лица от върховете на властта бяха трансферирани от общите в профилираното съдилище, не опонират на конституцията. И че Народното събрание (НС) има право да основава съдилища с всякаква специализация, стига това да дава отговор на политическата му воля и на политическата целенасоченост. Решението бе взето макар експлицитния текст в главния закон, че “извънредни съдилища не се позволяват ”.
Втора камара на Народното събрание
Ката цяло Конституционният съд в България от дълго време не е страж на конституцията. Постепенно той се трансформира в нещо като Горна камара на Народното събрание. И в поръчител, че в случай че някой успее да пробие и да опита да разобличава статуквото, ще има кой да спре въпросните опити. Тъкмо Конституционният съд, прочее, е органът, който би трябвало най-вече да се вълнува от правовия ред в България, разделянето на управляващите и да работи срещу опитите за покоряване на правосъдната система. За жал обаче години наред в обществото се вижда, че магистратите, достигнали тия високи постове, се отплащат на статуквото с политически обосновани решения.
Българският Конституционен съд се е трансформирал в нещо като Горна камара на Народно събрание
Именно затова не изненадва фактът, че част от така наречен съпротива в Народното събрание (ДПС) подкрепи издигнатия от ръководещите арбитър Красимир Влахов за член на Конституционен съд. Освен приличното си магистратско минало той обаче се отличи с това, че преди време не видя проблем в писането на есемеси от премиера към съдии. В този смисъл не е инцидентен и фактът, че останалата част от т.нар съпротива в лицето на БСП не поддържа Влахов, само че пък и не се възпротиви изключително на избора му, нито предложи конкурентна кандидатура. По тази скица дава обещание да протече и изборът на квотата на съдилищата. А най-вероятно и на президента Румен Радев.
Един български феномен
В цялата обстановка има обаче един непонятен факт: за какво откакто и ръководещи, и съпротива, а постоянно и магистрати (а за какво не и журналисти) подминават някак разсеяно попълването на квотите в Конституционен съд, по-късно ужасно се изненадват от политически украсените решения на същите тези съдии? В последна сметка обаче нехайството – било то единствено демонстративно и маскировъчно за други процеси, течащи на заден декор в правосъдната власт, или било поради неспособност за способена опозиция, ражда феномен: тези, които би трябвало да пазят главния закон от политически нападения не просто не го вършат, а освен това – те аргументират въпросните нападения и нерядко пазят политиците от главния закон.
Автор Полина Паунова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ